Вълшебните думи, по-важни от „моля“ и „благодаря“

Вчера излязохме на разходка и се озовахме на площадка за каране на летни кънки. Наоколо бе пълно с млади скейтъри. Те се движеха толкова изящно и красиво, че моята дъщеря не преставаше да ги съзерцава. Наблюдаваше ги как се пързалят и не искаше да си тръгва. Гледаше ги дълго, мислеше си нещо, чакаше… искаше и тя да се пързаля.

Имаше обаче доста проблеми. Дъщеричката ми е едва на 2 годинки и половина, дори няма обувки за пързаляне, които да са с нейния размер. Аз трябваше да свърша една важна работа, а площадката за кънки затваряше след 20 минути. Тя обаче наистина искаше да се пробва и ме молеше така, сякаш светът скоро ще свърши. Отвърнах ѝ:

„Добре, хайде да пробваме.“

Взехме най-малкият размер кънки (8), набутахме в тях малко чорапи, вързахме здраво връзките и излязохме на площадката. Малките ѝ крачета не ѝ се подчиняваха – те постоянно се преплитаха и тя залиташе. Общо взето, нормално за човек, който обува ролери за първи път. След 20 минути площадката за кънки затвори. И разбира се, моето момченце беше разочаровано. Тя обаче бе още по-впечатлена и вдъхновена от факта, че се е пробвала да кара.

Открихме тези вълшебни думи, когато малкият ни син бе на годинка. Когато съпругът ми ги изрече за първи път, те сякаш отвориха същинска вселена, пълна с експерименти. 

"Тате, хайде да пробваме да смесим всички цветове с ръце!“ Или „Мамо, искам да ти помогна да направиш супата.“ Гореща супа, остър нож… разбира се. За мен е по-лесно да върша всичко сама, но й отвърнах: „Искам да ти помогна. Хайде да пробваме!“ Защо не? След няколко опита тя вече наистина ми помага в приготвянето на супата. Нейна отговорност е рязането на картофи и стъргането на морковите. Да, не върши нещата толкова бързо, колкото мен. Освен това не го прави перфектно. Да, стоя до нея и й повтарям стотици пъти да внимава с пръстчетата. Работата е там, че ние пробвахме. И работи. 

Децата наистина обожават моментите от типа „хайде да пробваме!“ И изглежда те са есенцията на детството – да опиташ, да си любопитен, да се захванеш с каквото ти хрумне, без да мислиш за последствията. Това умение обаче е добро дори и за възрастните. Помага ни да се освободим от излишните отговорности, да се захванем с ново и завладяващо приключение. И дори и да се провалим първият път, винаги можем да се посмеем на свой собствен гръб.

Магията се крие в това да правим нещата заедно, да се подкрепяме един друг, да експериментираме. Ние сме се подготвили предварително, че няма да се получи от първия път. Не рискуваме, просто опитваме. „Хайде да пробваме!“ е една история за уязвимостта. Тя звучи по следния начин: „Не знам какво ще се случи, не знам как да го направя, не съм сигурен/сигурна. Не съм отговорен/отговорна за резултата.“ Но това откровено желание да пристъпиш към неизвестното може да доведе до създаването на невероятни неща! Пък и това е един прекрасен израз, който ни помага да намерим пътя в различни трудности. „Объркан съм, хайде да поговорим“ или „Преминавам през труден момент, нека пробваме по друг начин.“

Защо не? Хайде да пробваме!

Автор: Ана Черник

Източник: Обекти.бг